Със съдействието на ОВЕРГАЗ и TURING AGENCY
                                                       ... с тези, които са останали и тези, които се завръщат ...

Режисьор, сценарист - Нешка Робева Хореография - Нешка Робева, Мартин Мочков, Мариан Курдов, Асен Атанасов, Димитър Стоянов, Георги Павлов Музика - „Исихия" Сценография и костюми - Елена Иванова Художествено осветление - Георги Буюклиев, Момчил Катеров Консултанти - Камелия Дунавска, Анета Ашикова Музикален продуцент - Димитър Паскалев – Давидъ Продуцент на музиката към спектакъла - АvеNеw ргоductions Звукорежисьор - Сийка Попова Режисьор на видеопроекцията - Галина Кралева Видеомонтаж - Мария Ханджиева Продуценти - Нешка Робева, Владимир Щерянов В спектакъла са използвани картини на Светлин Русев

Участват актьорите от трупата „Нешанъл арт": Боряна Гинева                 Кристина Шикерова Десислав Михайлов        Бойко Джелебов Димитър Станкев            Филип Стефанов Анета Авакян                   Асен Атанасов Биляна Методиева           Димитър Стоянов Ралица Стоицева              Мариян Курдов Теодора Паничарска          Георги Щерев Илиана Динекова              Петър Милев Йоана Динекова                 Стиляна Георгиева Магдалена Янева               Елена Витанска Теодора Василева              Елисавета Илиева Мария Трифонова             Стефан Рачев Мартин Мочков                 Георги Павлов Невена Спиридонова        Христо Банков Мария Топчева                  Пламен Петков Анелия Танчева                  Васил Василев Цветелина Ерменкова        Димитър Иванов

ОРИСИЯ Когато мнозина напускат Родината, търсейки препитание и по-добър живот, Съдбата избира едно Момиче, на което отрежда да остане... За да добие познание и сили и укрепи вярата си, пратениците на Съдбата я отвеждат в света на орисниците - да се докосне до бялата и потъне в морето на черната орисия... И когато умората и отчаянието надделяват и силите я напускат, Съдбата я отвежда във времената на Древните. Да познае и преживее Орисията на своя народ, неговите радости и болки - от деня, в който стъпил на тази земя се е врекъл в нея... Да приеме проклятието и оплаче съдбата на ослепените Самуилови воини... Да премине през пречистващия огън на нестинарите... Да изтръпне от ужаса на османското владичество... Заедно с древните си сестри да призове Бога, като последна надежда и спасение и заедно с тях да моли опрощение за свои и чужди... И на края, преминала през живота на своя народ, склонила глава пред подвига му - да устоява в тежките времена, Момичето се сбогува с предците си, с белите и черни орисници, с Пратениците и се завръща в своя свят, за да продължи Пътя... С тези. които са останали и тези, които се завръщат...

Калин Донков за ”Орисия” Животът никога не започва с мига на раждането, нито завършва с последния ни дъх. Животът на човека, както и животът на народите, е заченат нейде във въртопите на Вселената и всеки от нас се появява на този свят, за да продължи нещо и после да го предаде нататък, към безкрайността . В някой разтърсващ миг ние осъзнаваме, че не сме наследници на един безсмъртен народ - ние сме самият този народ. Ние сме едно с неговите герои и неговите жертви, с неговите владетели и с неговите мислители, с неговите грешници и светци. Всички, които са ни се стрували затрупани в дълбоките пластове на миналото, са при нас, с нас, сред нас. Безсмъртните им сенки ни обгръщат, водят, закрилят. Още са тук основателите, кръстителите, ратниците и гусларите. Тук са ослепените бойци на Самуил, тук са трите синджира роби, още поскърцват перата на първоучители и кръстители, вихърът на историята прелиства страниците на хилядолетията. България върви към бъдещето, като нестинарка по жаравата на времето, въглените под нейните нозе не ще я оставят да спре. Ние - още неродени - сме преминали по тази жарава. Ще продължим по нея и след смъртта си. Когато осъзнаваме това, когато просветлението ни докосне - то е като експлозия, като танц, като вълшебна музика. Това е посвещаването в българския жребий, действителното кръщение на българската душа. Сякаш животът ни се дава още веднъж - за борба, за творчество и тържества. Живот, в който някъде непременно има ключ към щастието, както и магическа дума за любовта. Колкото да е странно, ние вярваме, че сенките на предците ще ни подкрепят и в това. Веднъж докоснал се до тях, човек вече не е прашинка във Всемира. И само от него зависи да превърне предначертанието в полет...